Институт по почвознание „Н.Пушкаров”

Институт "Н. Пушкаров" разполага с най--богатата бази данни за: 

почвите в България, техния генезис, класификация и продуктивен потенциал; за почвообразувателните и деструктивни процеси, водещи до деградация на почвите (вкисляване, засоляване, алакализация, декалцификация, влошаване структурата при водно-въздушния режим);

а също и за физико-химичния и биологичен капацитет на почвите да задържат, обезвреждане и трансформират торове, пестициди и вторични продукти от комунално-битовото стопанство, животновъдството, промишлеността и пр.

Институтът има доказан опит (национален и международен) в разработване на проекти и технологии в областите на:

конвенционалното и алтернативно земеделие;

сеитбооборота и редуването на културите; подобряване плодородието на кисели, засолени, преовлажнени и почви с естествено неблагоприятни свойства;

възстановяване на почвеното плодородие;

рекултивация и ремедиация на нарушени терени и др.

Институтът е водещ при разработване на проекти за почвен мониторинг, оценка на биологичния потенциал на почвите, системи за ремедиация на антропогенно натоварени почви, разработване на програми и планове за устойчиво управление на земеделските земи.

Лабораториите в Института имат капацитета да извършват анализи на почвени проби по физични, химични и агрохимични показатели;

да установяват необходимостта от торене и варуване и да предлагат способи за корекции на почвените параметри.

Извършват се анализи за определяне на съдържанието на нитрати, тежки метали и др., в растения, диагностицират се физиологичните смущения в развитието на растенията. Лабораториите имат пълен капацитет да анализират също води, торове, мелиоранти, утайки, компости, промишлени отпадъци и др. В преследване на основната цел на изследването да осигури актуална информация за статуса на почвите, екологичните характеристики, необходимите ремедиационни действия и разработване на планове за устойчиво управление на земите основен ангажимент има работна група от Института по почвознание с ръководител ст.н.с. д-р Николай Динев.

Институтът по физиология на растенията- БАН е водещ изследователски център в изучаване на различни аспекти на растителната биология като eкофизиология, стресова физиология, биохимия и биофизика на растенията. Основните приоритети на научната проблематика на ИФР са свързани с изучаване влиянието на различни биотични и абиотични стресови фактори върху основните физиологични процеси в растителните организми – фотосинтеза, минерално хранене, растеж и развитие, както и възможностите за контрол и оптимизиране на тези процеси. Стрес-отговорите на изследваните растения ще се изучават на различни нива на организация на растенията: организмово, органно, тъканно, клетъчно и субклетъчно ниво. Институтът има традиция при използването на редица биохимични, биофизични, цитологични, генетични и молекулярно биологични методи, както и необходимата техника:

Изследователският колектив включва следните специалисти.

Ст.н.с. І ст. дбн Лозанка Попова - биохимия на фотосинтезата;

Н.с. І ст. д-р Детелин Стефанов - биофизика и екофизиология на фотосинтезата;

Н.с. І ст. д-р Валя Василева - клетъчна биология;

Ст.н.с. ІІ ст. д-р Снежана Дончева - метална токсичност и толерантност;

Н.с. І ст. д-р Калина Ананиева – стрес-индуцирани промени в белтъчния метаболизъм.

Аграрен университет- Пловдив

Единственият в страната Аграрен университет е привлечен като партньор в областта на оценка на почвените животни - нематоди, червеи, охлюви и в тестовите експерименти за фитотоксичност на тежки метали.

Групата на проф. И.Лечева е от факултета по растителна защита.

Доц. д-р Андон Василев - ръководител на катедра „Физиология и биохимия” е защитил докторска дисертация в областта на металната фитотоксичност. Той е провел 2 дългосрочни следдокторски специализации по метална фитотоксичност и фиторемедиация в Центъра за екологични изследвания на Лимбургския Университетски Център в Дийпенбийк, Белгия, който се ръководи от проф. д-р Джако Вангронсвелд.

Централна лаборатория по екология- БАН

Централната лаборатория по обща екология (ЦЛОЕ) е звено към Българска Академия на Науките, чиято основна задача е да провежда научни и приложни изследвания в областта на екологията, опазването на околната среда и биологичното разнообразие. За изучаване, оценка и мониторинг на биоразнообразието и на околната среда се използват модерни и оригинални подходи и методи.

Ръководителят на изследователската група ст.н.с., д-р Стефка Чанкова работи в тематика:

Скрининг за генотоксичност и оценка на риска от въздействието на различни фактори от околната среда на различни нива на организмите. (молекулярно, субклетъчно и клетъчно)

Софийски университет „Св.Кл.Охридски”

Най - старото и реномирано учебно заведение е привлечено като партньор в проекта в областта на растителното биоразнообразие.

Водещ специалист е доц. Д-р Юлиана Атанасова от Катедрата по Ботаника към Биологически факултет.

Ще бъдат ползвани и знанията за ракообразните като индикатори на замърсявания с водещ специалист гл.ас. Виктория Нечева.

В крайна сметка получените данни за деградационния процес се експонират в намирането на подходящи възстановителни действия- ремедиация на почвата.

Партниращи институти от чужбина:

ALTERRA, The Netherlands- разработване на модели за оценка на риска- J.Japenga, P.Romkens, G.Koopmans

IMIDRA, Madrid, Spain - оценка на трансфера на металите

Laboratorio de Fisiologia Vegetal, Facultad de Ciencias, Universidad Autonoma de Barcelona, Prof. Charlotte Poschenrieder - Al и Mn токсичност IETU, Katowice- фиторемедиация на замърсени почви- проф.R.Kucharski INETI, Lisboa, Portugal- генетичен полиморфизъм на доминиращи видове.