Проект BUL/SGP/OP4/CORE/07/04

Алтернативни възможности за земеползване и ограничаване на деградационните процеси на замърсени с тежки метали земи в района на КЦМ- Пловдив

Development of alternative strategies for land use in respect to decrease the degradation of soil at health risk assessment around non-ferrous plant KCM-EAD, Plovdiv

Организацията изпълнила проекта е Научно Селскостопанско Историческо Дружество в България с партньори:  

• КЦМ- ЕАД- Пловдив
• Община „Куклен” –
• Земеделска кооперация ”Родопи”, с. Куклен,
• Институт по почвознание “Н. Пушкаров”, София
• ЛТУ София

Първоначалната продължителност на проекта беше 36 месеца

В хода на изпълнение на проекта възникнаха редица проблеми, свързани с разногласия между общинските съветници за предоставяне на земи, което забави повече от година стартирането на проекта. Това противоречие в последствие беше преодоляно и се определиха парцели общинска земя. Те обаче бяха маломерни. Голямо съдействие оказа земеделската кооперация, която предостави земя и на която изказваме искрена благодарност.

Причини за предложение на проекта. 

Замърсяването на  почвата е сериозен проблем в България. То представлява един от основните деградационни проблеми. В България в резултат на човешката дейност с тежки метали и металоиди са натоварени около 360 000 дка, което представлява под 1 % от стопанисваната земеделска земя.

Важността на предлагането на алтернативи за земеползване на натоварени с тежки метали и металоиди земи идва от повишения риск за околната среда и населението поради локализацията на «горещите точки» - в райони с висока плътност на населението и с интензивно земеделие. Наличните практики на управление на земите не дават ясен отговор за възможностите на местното население за екологосъобразно производство. Районът на проекта е сред най-замърсените в България. Замърсяването е типично локално, причинено от антропогенната дейност. То се причинява от човешките дейности, свързани с функционирането на КЦМ- Пловдив, от неправилни земеделски и горски практики, от други  индустриални дейности, туризъм, урбанистични и индустриални разширения и строителни работи.

Проблемът е особено актуален в района на община Куклен, където от 50 години функционира Комбинат за цветни метали (КЦМ- ЕАД). Многобройните проучвания са показали, че нивата на замърсяване значително надхвърлят пределно допустимите концентрации, но земеделските производители не разполагат със своеобразни „паспорти” за земеделската земя, даващи информация за състоянието на почвите и варианти за рационално и устойчиво управление на земите. Нуждата от настоящия проект се налага от липсата на подобни инициативи, насочени както към фермерите, така и към домакинствата, и населението изобщо при натоварване с тези замърсители.

Съгласно Тематичната стратегия за опазване на почвите, приета от Комисията към Съвета на Европа (22.09.2006) почвената деградация е сериозен проблем в Европа. Основните цели са защита и устойчиво използване на земите, основани на принципите: 1) опазване на почвите от по-натъшна деградация и защита на техните функции; 2) възстановяване на деградираните почви до функционална устойчивост.

Въвеждането на нов регламент за стопанисване на такива земи е изискване на Европейския съюз при разработване на Национална Стратегия за Ремедиация.

Основната цел на проекта е да допринесе за устойчивото земеползване и ограничаване на деградационните процеси на замърсени с тежки метали земи в района на КЦМ- Пловдив и опитът да се сподели в други райони с подобно замърсяване и състояние на почвата.

Реализирането на целта ще позволи ограничаване на деградационните процеси (замърсяване, ветрова ерозия), устойчиво управление на земите и устойчиво развитие.

Конкретните цели на проекта са:

• Да се демонстрират в реални полски условия алтернативни системи на земеделие, пригодни за приложение в райони със замърсени почви, осигуряващи понижен здравен риск за населението и икономическа перспектива
• Ангажиране на местната общественост за разширяване на приложението на технологичните практики изведени чрез проекта;
• Проследяване на фиторекстракционния потенциал на култури, селектирани от нашия и международен опит и сравнителна оценка на възможностите да бъдат използвани за саниране на метално замърсени почви.

Проектът създаде възможност да се предложат различни начини за използване на замърсени земеделски земи района, различни от традиционното интензивно земеделие в района. Производството на етерично-маслени култури и бубарството са едни от тях.  Предложението за включване на тези нови практики в условия на устойчиво управление на земите е резулта от направени предишни изследвания на етерично маслени култури и литературни данни за това, че е възможно отглеждане на копринена буба с черничева шума от замърсени с тежки метали земи.

Получените резултати дават възможност за адаптивно мултиплициране на успешните технологии и фитотехнологии за земеползване на земеделски земи както в района на КЦМ така и в други райони,  с цветна и черна металургия – действаща и преустановена (Кърджали, Елисейна, Златица-Пирдоп, Кремиковци) или с фоново завишени концентрации на тежки метали.

Получената информация бе използвана за реална оценка на въздействията и прогноза при управлението на земеделските земи. Разработени са карти отразяващи степените на замърсяване със съответните зони за целия район около КЦМ-ЕАД гр. Пловдив, които позволяват твърде ефективно да се планира ползването на такива земи. За целта бяха организирани срещи, които да дадат нови знания и информация на административни структури и на местните общности. Посетени бяха и професионални гимназии в три района – Куклен, Кърджали, Златица и Пирдоп. Информация от изпълнението на проекта е публично оповестена и документирана.

Глобалната цел на предложения проект е да се ограничи деградацията на почвата в района на КЦМ-АД. Това може да се постигне като се  коригира структурата на растениевъдното производство по начин, който не носи риск за консуматорите на тази продукция. Реализацията може да се осъществи чрез въвеждане на ограничения в земеползването и опит те да се регламентират от държавната администрация като целесъобразни и задължителни. Нещо повече, с присъединяването на страна към ЕС все повече се обръща внимание на безопасността на храните, но което вече сме свидетели. При предлагането на проекта това залегна като предпоставка, а сега вече е реалност. Създадена е и мега дирекция към МЗХ, която следи качеството на храните. Реализирани са семинари, издаване на брошури, както и книга за ремедиация на замърсените земи, чрез които се цели повишаване на културата на населението по отношение възможността сами да избегнат отглеждането на рискови култури. Следователно, касае се за внедряване на система на земеделие в един твърде сложен в социално-икономическо отношение район, който има потенциал на почвено-климатичните условия за отглеждане на 145 земеделски култури и в който реално се отглеждат 90. Начало на внедряване на безрисково земеползване е поставено от ръководството на кооперация «Родопи». На най-силно замърсените земи се създадоха овощни разсадници. Опитните обекти са общ размер от 15 дка. Технологичните решения са мултиплицирани съобразно зоната на въздействие на 40 ха, а в дългосрочен план извън рамките на проекта се очаква въздействие върху всичките  36 300 ha замърсени с тежки метали земи в страната като 3000 дка са на територията на 4 -те села с пилотните експерименти а в района на КЦМ Пловдив са 7000 дка.

Резултатите от оглеждането на копринената буба са дадени с презентацията в сайта. Те са много интересни и предизвикаха особен интерес, което стана причина за извеждане на докторска дисертация, използваща създадената черничева градина  на територията на района.

Преди промените отглеждането на буби имаше сериозна традиция в страната. В последствие копринените фабрики бяха унищожени, бранша – ликвидиран и се оказа, че няма кой да изкупува пашкулите. Слава Богу, че е запазена все още и дано бързо да възроди тази традиция Опитната станция по бубарство във гр. Враца.

Тук обаче трябва да се посочи, че когато се предлагаше проекта се знаеше, че бяха водени разговори с ЕК България да бъде включена към списъка на страните,  субсидирани от ЕС за производството на пашкули. По тази причина в страната беше създаден холдинг на черничарите от г-н Иван Бошков. Този момент с подписването на документацията беше пропуснат при смяната на правителствата. Г-н Бошков продължава да търси възможности за намиране на инвестиции за закупуване на техника, за да се активизира дейността на холдинга. Създадените градини не се използват, за тях са теглени банкови кредите, а собствениците нямат никакви приходи. Ние с проекта доказахме, че е възможно да се използват замърсените земи за целите на бубарството, което би дало хляб на социално слаби и ниско квалифицирани граждани, но и не само за тях. Възнамеряваме да занимаем министъра на земеделието с тези резултати, макар че сме убедени, че той е запознат с проблема, но още нищо не е направено в тази посока.

Отглеждането на лавандула в района показа добри резултати по отношение на качеството на лавандуловото масло, което не съдържа тежки метали. Разбира се екстремните климатични условия през последните години оказаха влияние върху културата. Силната суша доведе до по-слабо запасяване на растенията с хранителни вещества, а като следствие на това студените зими причиниха и измръзване в известна степен. Разбира се, това са рискове за всичко, касаещо работа във фабрика под небето.